дръзновение

Речник на българския език

дръзновѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Дързост, смелост, дръзновеност.

Грешни изписвания (3)

  • дразновение
  • дразнувение
  • дръзнувение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дръз-но-ве-ние
членувано дръз-но-ве-ни-е-то
мн.ч. дръз-но-ве-ния
членувано дръз-но-ве-ни-я-та