другарче

Речник на българския език

друга̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дрогарче
  • дрогарчи
  • другарчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-гар-че
членувано дру-гар-че-то
мн.ч. дру-гар-че-та
членувано дру-гар-че-та-та