дрога

Речник на българския език

дро̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дро̀ги, ж.
1. Спец. Изсушена билка с лекарствено предназначение или за наркотик.
2. Наркотик.

Грешни изписвания (1)

  • дрогъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дро-га
членувано дро-га-та
мн.ч. дро-ги
членувано дро-ги-те
звателна форма