дресьор

Речник на българския език

дресьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дресьо̀ри, м. Лице, което дресира животни.

Грешни изписвания (1)

  • дрисьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дре-сьор
непълен член дре-сьо-ра
пълен член дре-сьо-рът
мн.ч. дре-сьо-ри
членувано дре-сьо-ри-те
бройна форма дре-сьо-ра
звателна форма