дресура

Речник на българския език

дресу̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Дресиране.
2. Цирков номер с дресирани животни.

Грешни изписвания (3)

  • дресуръ
  • дрисура
  • дрисуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дре-су-ра
членувано дре-су-ра-та
мн.ч. дре-су-ри
членувано дре-су-ри-те
звателна форма