дразним

Речник на българския език

1. дразнѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

дразнѝма, дразнѝмо, мн. дразнѝми, прил. Който може да реагира на дразнения.
същ. дразнѝмост, дразнимостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • дръзним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. драз-ним
непълен член драз-ни-мия
пълен член драз-ни-ми-ят
ж. р. драз-ни-ма
членувано драз-ни-ма-та
ср. р. драз-ни-мо
членувано драз-ни-мо-то
мн. ч. драз-ни-ми
членувано драз-ни-ми-те

2. дразним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

дразним е производна форма на дразня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).