дочуване

Речник на българския език

дочу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дочувани
  • дочувъне
  • дочувъни
  • дучуване
  • дучувани
  • дучувъне
  • дучувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-чу-ва-не
членувано до-чу-ва-не-то
мн.ч. до-чу-ва-ния
членувано до-чу-ва-ни-я-та