доцентура

Речник на българския език

доценту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. доценту̀ри, ж. Обикн. ед. Процедура по откриване на доцентско място, както и самото място.

Грешни изписвания (7)

  • доцентуръ
  • доцинтура
  • доцинтуръ
  • дуцентура
  • дуцентуръ
  • дуцинтура
  • дуцинтуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-цен-ту-ра
членувано до-цен-ту-ра-та
мн.ч. до-цен-ту-ри
членувано до-цен-ту-ри-те
звателна форма