дохио

Речник на българския език

дохио съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-хио
членувано до-хи-о-то
мн.ч.
членувано