дотягане

Речник на българския език

дотягане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дотъгане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-тя-га-не
членувано до-тя-га-не-то
мн.ч. до-тя-га-ния
членувано до-тя-га-ни-я-та