дотиквачен

Речник на българския език

дотиква̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дотеквачен
  • дотеквачин
  • дотиквачин
  • дутеквачен
  • дутеквачин
  • дутиквачен
  • дутиквачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-тик-ва-чен
непълен член до-тик-вач-ния
пълен член до-тик-вач-ни-ят
ж. р. до-тик-вач-на
членувано до-тик-вач-на-та
ср. р. до-тик-вач-но
членувано до-тик-вач-но-то
мн. ч. до-тик-вач-ни
членувано до-тик-вач-ни-те