дотиквач

Речник на българския език

дотиква̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дотеквач
  • дутеквач
  • дутиквач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-тик-вач
непълен член до-тик-ва-ча
пълен член до-тик-ва-чът
мн.ч. до-тик-ва-чи
членувано до-тик-ва-чи-те
бройна форма до-тик-ва-ча
звателна форма