дотегляне

Речник на българския език

дотегляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дотеглъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-тег-ля-не
членувано до-тег-ля-не-то
мн.ч. до-тег-ля-ния
членувано до-тег-ля-ни-я-та