доставен

Речник на българския език

1. доста̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • доставин
  • дуставен
  • дуставин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дос-та-вен
непълен член дос-тав-ния
пълен член дос-тав-ни-ят
ж. р. дос-тав-на
членувано дос-тав-на-та
ср. р. дос-тав-но
членувано дос-тав-но-то
мн. ч. дос-тав-ни
членувано дос-тав-ни-те

2. доставен — мин. страд. прич. м. р.

доставен е производна форма на доставя (мин. страд. прич. м. р.).