допълняне

Речник на българския език

допълняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • допълнъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пъл-ня-не
членувано до-пъл-ня-не-то
мн.ч. до-пъл-ня-ния
членувано до-пъл-ня-ни-я-та