допускче

Речник на българския език

допускче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пус-к-че
членувано до-пус-к-че-то
мн.ч. до-пус-к-че-та
членувано до-пус-к-че-та-та