допуск

Речник на българския език

допуск съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пуск
непълен член до-пус-ка
пълен член до-пус-кът
мн.ч. до-пус-ки
членувано до-пус-ки-те
бройна форма до-пус-ка
звателна форма