допечатка

Речник на българския език

допечатка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-пе-чат-ка
членувано до-пе-чат-ка-та
мн.ч. до-пе-чат-ки
членувано до-пе-чат-ки-те
звателна форма