дооправяне

Речник на българския език

дооправяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дооправъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-оп-ра-вя-не
членувано до-оп-ра-вя-не-то
мн.ч. до-оп-ра-вя-ния
членувано до-оп-ра-вя-ни-я-та