доносничене

Речник на българския език

доно̀сничене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • доноснечене
  • доноснечени
  • доноснечине
  • доноснечини
  • доносничени
  • доносничине
  • доносничини
  • дуноснечене
  • дуноснечени
  • дуноснечине
  • дуноснечини
  • дуносничене
  • дуносничени
  • дуносничине
  • дуносничини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-нос-ни-че-не
членувано до-нос-ни-че-не-то
мн.ч. до-нос-ни-че-ния
членувано до-нос-ни-че-ни-я-та