донор

Речник на българския език

до̀нор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. до̀нори, м.
1. Дарител.
2. Спец. В медицината — кръводарител.
3. Спец. В медицината — току-що умрял човек (или рядко — жив човек), от който се взема орган за присаждане на друг, болен човек.

Грешни изписвания (1)

  • донур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-нор
непълен член до-но-ра
пълен член до-но-рът
мн.ч. до-но-ри
членувано до-но-ри-те
бройна форма до-но-ра
звателна форма —

Връзки