домочадие

Речник на българския език

домоча̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. домоча̀дия, ср.
1. Членовете на семейството (обикн. по отношение на мъжа или на жената). Домочадието ми е голямо.
2. Семейство.

Грешни изписвания (3)

  • домучадие
  • думочадие
  • думучадие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-мо-ча-дие
членувано до-мо-ча-ди-е-то
мн.ч. до-мо-ча-дия
членувано до-мо-ча-ди-я-та