домофон

Речник на българския език

домофо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. домофо̀ни, (два) домофо̀на, м. Приспособление за осъществяване на разговор от входа на сграда с всяко от жилищата в нея.

Грешни изписвания (3)

  • домуфон
  • думофон
  • думуфон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-мо-фон
непълен член до-мо-фо-на
пълен член до-мо-фо-нът
мн.ч. до-мо-фо-ни
членувано до-мо-фо-ни-те
бройна форма до-мо-фо-на
звателна форма