домино

Речник на българския език

до̀мино съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Вид игра, в която се подреждат плочки с означени върху тях точки така, че долепващите се части да са с еднакъв брой точки.

Грешни изписвания (3)

  • домено
  • домену
  • домину

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ми-но
членувано до-ми-но-то
мн.ч. до-ми-на
членувано до-ми-на-та