доминион

Речник на българския език

доминио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. доминио̀ни, (два) доминио̀на, м. Всяка от бившите британски колонии, която е със самостоятелно управление, но се включва в Британската общност на народите.

Грешни изписвания (7)

  • доменеон
  • доменион
  • доминеон
  • думенеон
  • думенион
  • думинеон
  • думинион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ми-ни-он
непълен член до-ми-ни-о-на
пълен член до-ми-ни-о-нът
мн.ч. до-ми-ни-о-ни
членувано до-ми-ни-о-ни-те
бройна форма до-ми-ни-о-на
звателна форма