доминанта

Речник на българския език

домина̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. домина̀нти, ж. Доминантен признак, идея, мисъл и др.

Грешни изписвания (7)

  • доменанта
  • доменантъ
  • доминантъ
  • думенанта
  • думенантъ
  • думинанта
  • думинантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ми-нан-та
членувано до-ми-нан-та-та
мн.ч. до-ми-нан-ти
членувано до-ми-нан-ти-те
звателна форма