домат

Речник на българския език

дома̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дома̀ти, (два) дома̀та, м. Едногодишен зеленчук с червени обли и сочни плодове, които се използват за храна (салата, при готвене, сок), както и всеки един от плодовете му.
същ. умал. дома̀тче, мн. дома̀тчета, ср. Сладко от зелени доматчета.
прил. дома̀тов, дома̀това, дома̀тово, мн. дома̀тови.

Грешни изписвания (1)

  • думат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-мат
непълен член до-ма-та
пълен член до-ма-тът
мн.ч. до-ма-ти
членувано до-ма-ти-те
бройна форма до-ма-та
звателна форма