долчина

Речник на българския език

долчина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • долчена
  • долченъ
  • долчинъ
  • дулчена
  • дулченъ
  • дулчина
  • дулчинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дол-чи-на
членувано дол-чи-на-та
мн.ч. дол-чи-ни
членувано дол-чи-ни-те
звателна форма