долина

Речник на българския език

1. долина̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и долѝна, мн. долинѝ и долѝни, ж. Вдлъбната, тясна и дълга земна повърхност по течението на река между хълмове, планини. Долината на река Вит.
прил. долѝнен, долѝнна, долѝнно, мн. долѝнни.
същ. умал. долинка̀, мн. долинкѝ, ж.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • долена
  • доленъ
  • долинъ
  • дулена
  • дуленъ
  • дулина
  • дулинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ли-на
членувано до-ли-на-та
мн.ч. до-ли-ни
членувано до-ли-ни-те
звателна форма —

2. Долина̀ — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Долена
  • Доленъ
  • Долинъ
  • Дулена
  • Дуленъ
  • Дулина
  • Дулинъ

Връзки