долепяне

Речник на българския език

долепяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • долепъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ле-пя-не
членувано до-ле-пя-не-то
мн.ч. до-ле-пя-ния
членувано до-ле-пя-ни-я-та