доковаване

Речник на българския език

доковаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ко-ва-ва-не
членувано до-ко-ва-ва-не-то
мн.ч. до-ко-ва-ва-ния
членувано до-ко-ва-ва-ни-я-та