доилка

Речник на българския език

доѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. доѝлки, ж. Уред за механично доене на животни.

Грешни изписвания (3)

  • доилкъ
  • дуилка
  • дуилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ил-ка
членувано до-ил-ка-та
мн.ч. до-ил-ки
членувано до-ил-ки-те
звателна форма