доиграване

Речник на българския език

доигра̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • доеграване
  • доегравани
  • доегравъне
  • доегравъни
  • доигравани
  • доигравъне
  • доигравъни
  • дуеграване
  • дуегравани
  • дуегравъне
  • дуегравъни
  • дуиграване
  • дуигравани
  • дуигравъне
  • дуигравъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-иг-ра-ва-не
членувано до-иг-ра-ва-не-то
мн.ч. до-иг-ра-ва-ния
членувано до-иг-ра-ва-ни-я-та