дозатор

Речник на българския език

доза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. доза̀тори, (два) доза̀тора, м.
1. Приспособление за автоматично отмерване на определено количество.
2. Съд за отмерване на определена доза лекарство.
3. Спец. Човек, който дозира.

Грешни изписвания (3)

  • дозатур
  • дузатор
  • дузатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-за-тор
непълен член до-за-то-ра
пълен член до-за-то-рът
мн.ч. до-за-то-ри
членувано до-за-то-ри-те
бройна форма до-за-то-ра
звателна форма