додето

Речник на българския език

додѐто предлог (тип 192) редактиране

Значение

нареч. и съюз. Разг.
1. Доде (в 1 знач.).
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен пространствен предел; докъдето. Додето ми стига погледът, все ниви.

Грешни изписвания (3)

  • додету
  • дудето
  • дудету