докато

Речник на българския език

докато̀ наречие (тип 188) редактиране

Значение

съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, чието действие се извършва едновременно с действието на главното изречение. През цялото време, докато аз учех, той свиреше на пианото.
2. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, през чието действие действието на главното изречение приключва. Докато аз говорех с майка си, тя излязла от къщи.
3. За съпоставяне или противопоставяне на прости изречения в едно сложно и изразяване на различие. Авторът не приема тази хипотеза, докато аз я подкрепям.

Грешни изписвания (3)

  • докъто
  • дукато
  • дукъто