договорка

Речник на българския език

договорка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-го-вор-ка
членувано до-го-вор-ка-та
мн.ч. до-го-вор-ки
членувано до-го-вор-ки-те
звателна форма