догнусяване

Речник на българския език

догнусяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • догнусъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог-ну-ся-ва-не
членувано дог-ну-ся-ва-не-то
мн.ч. дог-ну-ся-ва-ния
членувано дог-ну-ся-ва-ни-я-та