догмат

Речник на българския език

догмат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дог-мат
непълен член дог-ма-та
пълен член дог-ма-тът
мн.ч. дог-ма-ти
членувано дог-ма-ти-те
бройна форма дог-ма-та
звателна форма