довършителен

Речник на българския език

довършѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

довършѝтелна, довършѝтелно, мн. довършѝтелни, прил. Който е свързан с последния, с приключващия етап на нещо, обикн. на строителни работи. Довършителни работи.

Грешни изписвания (15)

  • доваршителен
  • доваршителин
  • доваршитилен
  • доваршитилин
  • довършителин
  • довършитилен
  • довършитилин
  • дуваршителен
  • дуваршителин
  • дуваршитилен
  • дуваршитилин
  • дувършителен
  • дувършителин
  • дувършитилен
  • дувършитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-вър-ши-те-лен
непълен член до-вър-ши-тел-ния
пълен член до-вър-ши-тел-ни-ят
ж. р. до-вър-ши-тел-на
членувано до-вър-ши-тел-на-та
ср. р. до-вър-ши-тел-но
членувано до-вър-ши-тел-но-то
мн. ч. до-вър-ши-тел-ни
членувано до-вър-ши-тел-ни-те