доверителка

Речник на българския език

доверителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-ве-ри-тел-ка
членувано до-ве-ри-тел-ка-та
мн.ч. до-ве-ри-тел-ки
членувано до-ве-ри-тел-ки-те
звателна форма