доварен

Речник на българския език

1. доварен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-ва-рен
непълен член до-ва-ре-ния
пълен член до-ва-ре-ни-ят
ж. р. до-ва-ре-на
членувано до-ва-ре-на-та
ср. р. до-ва-ре-но
членувано до-ва-ре-но-то
мн. ч. до-ва-ре-ни
членувано до-ва-ре-ни-те

2. доварен — мин. страд. прич. м. р.

доварен е производна форма на доваря (мин. страд. прич. м. р.).