добряче

Речник на българския език

добряче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • добръче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ря-че
членувано доб-ря-че-то
мн.ч. доб-ря-че-та
членувано доб-ря-че-та-та