добле

Речник на българския език

добле — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ле
членувано доб-ле-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки