доайѐн
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. доайѐни, м. Най-старият от група, колегия и др., който обикн. е и с най-висш ранг. Доайен на отбора. Доайен на представителство.
Грешни изписвания (3)
- доъйен
- дуайен
- дуъйен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | до-а-йен | |
|---|---|---|
| непълен член | до-а-йе-на | |
| пълен член | до-а-йе-нът | |
| мн.ч. | до-а-йе-ни | |
| членувано | до-а-йе-ни-те | |
| бройна форма | до-а-йе-на | |
| звателна форма | — | |