дневен

Речник на българския език

днѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

днѐвна, днѐвно, мн. днѐвни, прил.
1. Който е присъщ на деня. Дневна светлина. Дневна температура.
2. Който се извършва, протича през деня. Дневна смяна.
3. Който се използва през деня. Дневна стая.
Дневен ред. — Последователност от въпроси, предвидени за разглеждане на заседание, събрание и др.
На дневен ред. — За осъществяване, за извършване в скоро време.
Слизам от дневен ред. — Преставам да бъда обсъждан или належащ за решаване.

Грешни изписвания (1)

  • дневин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дне-вен
непълен член днев-ния
пълен член днев-ни-ят
ж. р. днев-на
членувано днев-на-та
ср. р. днев-но
членувано днев-но-то
мн. ч. днев-ни
членувано днев-ни-те