дишане

Речник на българския език

дѝшане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. дѝшания ср.
1. Само ед. Поемане и изпускане на въздух с белите дробове или с други специализирани органи като непрекъснат физиологичен процес на поглъщане на кислород и отделяне на въглероден двуокис, вода и енергия от живите организми.
2. Поемане на въздух, вдишване.
3. Съществуване, живеене.
Изкуствено дишане. — Поддържане по изкуствен път на движението на въздуха в белите дробове.

Грешни изписвания (3)

  • дишани
  • дишъне
  • дишъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ша-не
членувано ди-ша-не-то
мн.ч. ди-ша-ния
членувано ди-ша-ни-я-та