дихателен

Речник на българския език

диха̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

диха̀телна, диха̀телно, мн. диха̀телни, прил. Който е свързан с дишането. Дихателна система.
Дихателен апарат. — Уред за дишане при липса на въздух или при замърсеност на въздуха.
Дихателна тръба. — Трахея.

Грешни изписвания (7)

  • дехателен
  • дехателин
  • дехатилен
  • дехатилин
  • дихателин
  • дихатилен
  • дихатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ха-те-лен
непълен член ди-ха-тел-ния
пълен член ди-ха-тел-ни-ят
ж. р. ди-ха-тел-на
членувано ди-ха-тел-на-та
ср. р. ди-ха-тел-но
членувано ди-ха-тел-но-то
мн. ч. ди-ха-тел-ни
членувано ди-ха-тел-ни-те