дифузийка

Речник на българския език

дифузийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-фу-зий-ка
членувано ди-фу-зий-ка-та
мн.ч. ди-фу-зий-ки
членувано ди-фу-зий-ки-те
звателна форма