дифузен

Речник на българския език

дифу̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дефузен
  • дефузин
  • дифузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-фу-зен
непълен член ди-фуз-ния
пълен член ди-фуз-ни-ят
ж. р. ди-фуз-на
членувано ди-фуз-на-та
ср. р. ди-фуз-но
членувано ди-фуз-но-то
мн. ч. ди-фуз-ни
членувано ди-фуз-ни-те